Животът ни е кратък миг между две вечности. Всеки ден се борим, за да оцелеем, повалени от житейските трудности и несгоди. Мечтаем за по-добър и сигурен живот, за повече смях, за по-малко трудности и тревоги. С всеки изминат ден ни обременяват допълнитено, бързаме повече, а живеем по-малко. Технологийте ни дадоха лукса и удобствата, но ни отнеха най-скъпото: спокойствието. Стремежът ни към развитие е бил и ще бъде винаги главоломен, но дали и удовлетворението ни ще бъде толкова голямо? Кое ни дава повече щастие- детската усмивка или удобрението от шефа; фактът, че сме реализирали плановете си или това, че сме зарадвали някого с подкрепата си? Всичко това е твърде относително, защото всеки вижда нещата от своята гледна точка. Едно обаче е сигурно- новостите винаги безумно ни привличат, но и плашат. Най-яркият пример за това е приемането на България в Европейския съюз на 01.І.2007г. Нова година, нов късмет, нов живот, ново начало... Средностатистическият българин би попитал: „Начало на какво?”- на нови, по-високи цени, на хиляди изисквания, които Ганъо Балкански едвали ще успее да изпълни... Българинът е страннна личност. Хем иска по-качествено обслужване, по-висок стандарт на живот, по-доходна работа, по-голяма прозрачност и сигурност в отношенията политика-общество, хем го е страх да се потопи в бездънните води на ЕС. А то, нещата са от прости, по-прости. Двете неща-рискът и бъдещето вървят ръка за ръка и то не от вчера, а от столетия. „Било ни страх, ще оцелеем ли?” Че щом издъжахме петвековното иго, социализма и комунизма, едва ли сега, някой ще успее да ни прекърши. Все пак не отиваме на заточение!!! Никоя страна от държавите-членки не е напуснала ЕС, което недвусмислено говори, че там не е толкова лошо, колкото го вижда Бай Ганъо. Според анкетите, направени преди членството ни, 53% от българите подкрепяха членството ни в ЕС. Това неслучайно е така, защото ставайки член на европейското семейство, нашата малка България получава редица привилегии, но и задължения пред ЕС. Българите получават възможността да пътуват, учат и работят свободно в страните-членки. ЕС ще окаже добро влияние върху икономическото положение и социалната защита в страната. Борбата с тероризма и престъпността ще се увеличи. Ще имаме по-силна външна политика, мир и демокрация. Всички тези преимущества и перспективи пред българина изглеждат незначителни пред факта, че цените на тока и парното се увеличават непрестанно, а заплатите си остават все така ниски. Има висока безработица и престъпност, бяха спряни трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй, а така също бе наложен и акциз върху домашно произведения алкохол. Недоволството се чувства осезаемо, но то ще продължава да нараства, защото макар и от два месеца да сме пълноправен член, ние не успяваме да уловим разликата между живота преди членството и този сега. Всъщност улавяме разликата, но тя в никакъв случай не е в полза на българите. Цените на стоките скоро ще се изравнят с тези в другите страни- членки. Заплатите и пенсиите за съжаление ще останат много, много далеч от нивата на тези в еврозоната. Проблемът пред българите не е Европейския съюз, защото неговата цел е да даде повече привилегии на двете страни, т.е държавите и гражданите; да позволи свободното изнасяне на стоки, капитали и услуги през страните-членки. Проблемите пред нас са тясно свързани с недоверието ни към управляващите, съдебната власт и Парламента.  Българите намат доверие и в законодателната власт. Те се чувстват несигурни и измамени. Вече им омръзна да чакат и да бъдат лъгани, че нещата ще се оправят „като му дойде времето”. Както казва една стара, българска, народна мъдрост: „Парен, каша духа”. Този път българинът няма да се остави да бъде манипулиран, а ще търси правата си.

Според мен ЕС ще ни даде това, от което се нуждаем: сигурност и защита- на първо време. Въпросът е дали ще съумеем да се възползваме максимално от това, което ние се дава, защото българинът, където и да отиде, всичко „побългарява”. Той не се приобщава към новата среда, а нея преорганизира и пренагажда към собствените си потребности и нужди. Върти го, суче го, но все неговата да е! Сигурно е, че ЕС няма да позволи никакви волности на България. На нас-това ни трябва: ред, законност и справедливост, за да влезем веднъж за винаги в коловоза на правия път!